НАУЧНИЯТ ПОДХОД В АНАЛОГОВАТА ФОТОГРАФИЯ

   “Той почна тогаз да вади един по един химикалийте от шкафа като прибавяше в него нова кѫсо експонирана плоча но винаги след няколко часа намираше добре вѫзпроизведена снимка. Шкафа изглеждаше на омагьосан, до като той най-после обърна внимание на живака и с това бе намерен принципа на Дайгеротипията”

Т. К. Апостолов

В следващите редове няма да мистифицирам аналоговата фотография с поетични средства, а по-скоро обратното, ще разкрия нейната комплексност и необятност, което предполагам е част от моята романтическа представа за нея. Ако очаквате напътствия за количеството жълт кантарион, което трябва да постелите около вас на Еньовден, докато проявявате Lomo Lady Gray 400 във водите на Владайска река, ще Ви разочаровам – Lady Gray се държи много подобно на Fomapan 400 и смея да твърдя, че всъщност е ребрандиран продукт със същата емулсия. Колкото до жълтия кантарион – ще го причисля към графата “феноменология на фотографското преживяване”, която не е точно тема на текущия разговор. И като споменавам разговор – много от твърденията тук могат да бъдат оспорени, ще се радвам да споделите мнението си под формата на коментари.

За научния подход и креативността

Изключително важно е да подчертая, че художествената стойност на дадено изображение далеч надхвърля техническото му изпълнение. Фотографията не е единствено буквална репрезентация на реалността. Тя може да бъде това,  но тя може да разкрива и една възможност на реалността – онова, което реалността може да бъде. Неведнъж съм чувал коментари: “Стриктният процес рестриктира въображението”, “Аз обичам да експериментирам и да не следвам конкретна посока” – общо взето релативизъм в духа на времето ни. Всъщност рациото не бива да е убиец на креативността, а точно обратното – то може да стане път към творческа свобода. Тук ще се фокусирам именно върху него поради две причини: първата  е, че това е полето, в което се намира основно моята компетенция (а както ще стане на въпрос по-долу, малко неща могат да ме възмутят толкова много колкото некомпетентно мнение); другата е, че намирам за неразумно и дори ощетяващо за автора с лека ръка да неглижира и дори умишлено да пренебрегва техническото изпълнение на аналоговото фотографско изображение, освен ако, разбира се, това не е избор, основан на силни вътрешни убеждения за постигане на конкретна и желана естетика. Убеждението ми, че фотографският процес трябва да се базира на обективни и най-вече информирани решения е основната ми мотивация да започна тази серия от по-скоро аналитични статии, в които ще се опитам да хвърля повече светлина върху проблематични аспекти на днешната фотографска реалност, ограничавайки я конкретно до аналоговата фотография и техниките, с които тя си служи. Ще обърна внимание на въпроси, с които съм се сблъсквал и чиито отговори намирам за полезни, както за мен самия така и за вълната от ентусиасти, които сега навлизат в света на аналоговата фотография или тези, които смятат, че рационалността в изграждането на фотографското изображение е важна част от неговата идентичност.

Научният подход като приложение в изработка на стъклени светлочувствителни плаки

Серия аналогови отпечатъци върху светлочувствителна емулсия на стъкло.

“Техниката е важна. Но окото е единственото нещо, на което можем да се доверим. Окото и неговата връзка със сърцето”

Лизет Модел

На кого му пука за наука

Мисията ни в RadLab e да правим аналоговата фотография по-достъпнен инструмент за художествено изразяване. В този аспект нямаше как да не се запитам: кой се интересува от аналогова фотография днес?; Какъв тип информация търси и в каква форма я получава?; Какво изобщо провокира човек да снима аналогово?; Ние ли търсим информацията или тя ни намира?; Какъв е прагът за влизане в този свят? Очевиден факт е, че филмовата фотография към днешна дата преживява своя Ренесанс. Неминуемо това положение има своята позитивна, но и негативна страна…колко фотографско, нали? Eastman Kodak обявиха съвсем наскоро, че ще разширяват производствената си база за фотографски филми, след като, поне по мое мнение, в последните 20 години активно работеха, за да я осакатят. През 2024 г. Pentax пуснаха нов филмов апарат, при положение, че последният им такъв датира от времето на едноименния албум на Deftones, Ilford пък продължават и към днешна дата да усъвършенстват фоточувствителните си хартии. Българска онлайн група за филмови снимки има почти 9000 участници и повечето хора с интерес вече знаят, че цианотипията в суров вид е синя. “О, уау, какъв момент!”, казваме си и ние, докато влизаме в някоя от социалните мрежи, за да търсим курсове по аналогова фотография, докато в същото време ни залива спонсорирано съдържание от някой, който ни показват как да “експериментираме” с плажно масло по обектива, за да постигнем мекота на фокуса.

Днес обаче липсата на научна прецизност е също толкова проблематична, колкото и в миналото (Controls in Black-And-White Photography, стр.46, Richard J. Henry), но сега е подсилена от тенденциите в социалните мрежи, често подчинени на бизнес стратегии и дезинформация. Много фотографи, инфлуенсъри и организации отдават приоритет на естетическата атрактивност и носталгията към аналоговата фотография пред обективността, което води до разпространението на съмнителни практики и научно неподкрепени от нищо твърдения. Аз мога да приема това. Не очаквам всички, които работят по един или друг начин с аналогови светлочувствителни материали, да са изчели научната литература или дори да имат минимален интерес към нея. Не е и необходимо всъщност. Проблем се появява, когато тези автори без абсолютно никаква обосновка или елементарна логика, изхождайки единствено от личния си опит решат, че могат да сервират напътствия именно в тази насока. Изключително важно е да се разграничи художественото изследване от научния анализ, личния опит от обективните обстоятелства, усета от принципа. Разбира се, няма нищо по-хубаво от навика ни да търсим съвети от хора с авторитет в областта. Но пък аз например имам и навика да подхождам скептично към мнения по технически въпроси, идващи от източник, чийто авторитет лежи на лайкове под снимки с голи мадами, или просто защото “снима много яко”. Това вече е даже опасно! Опасно е за публиката, невъоръжена с аналитични умения, която сляпо би повярвала там, където става дума не за вяра, а преди всичко за знание.

научният подход при аналоговото копиране на фотография от негатив

Контролен сребърно-желатинов отпечатък с „пълната картинка“ от негатива и описание за бъдеща локална обработка (Dodging & Burning)
Ilford HP5+ @ Pyro HD 1+1+100 / Rodenstock Trinar-Anastigmat 135/f6.3 @ f11 / Ilford Multigrade RC Deluxe (8×12“) @ Kodak D-72 (1+2)

Какво е научният подход и защо е ценен

Научният подход е систематичен процес на наблюдение, формиране на хипотези, провеждане на контролирани експерименти, анализиране на данни и извеждане на обективни заключения, които могат да бъдат тествани и възпроизведени. Най-важното е, че научният подход се отъждествява с идеалите за рационалност и аналитичност. А ето защо е ценен:

  • Технически напредък: Чрез прилагането на научния подход, можете да преодолеете различни ограничения на медията и да работите с нея в услуга на търсената от вас художественост. Този аспект предполага по-дълбоко разбиране на техническите аспекти на фотографията, което би ви дало и по-голяма свобода за творческа импровизация. Не бива да се подценяват и чисто практическите ползи: пестим време, енергия и ресурси.
    Техническия напредък ни помага в безброй случаи: избор на филм, начин на проявяване (дори да не проявявате сами, можете да имате конкретни изисквания към лабораторията), употребата на цветни филтри в комбинация с черно-бели филми, установяване на причината за нежелани артефакти по снимките ни. Или да създаваме желани такива: двойни експонации, контролирани просветлявания, разместване на фокусни равнини и много други. Особено интересни са техниките, свързани с DIY (направи-си-сам) концепцията във фотографията: изработка на фотоапарат от кибритена кутия (вид pinhole camera), домашен проявител с Витамин С, позитивна снимка върху трилистника на баба ти, тониращ разтвор от шикалки и цялата необятна вселена от алтернативни фотографски процеси.
  • Обективна оценка: Научният подход ни помага да избягваме личните пристрастия, които могат да изкривяват резултати или да доведат до неправилни заключения. Той ни гарантира, че оценките ни се основават на измерими и възпроизводими данни и няма да се изложим с коментар по някой въпрос. По отношение на аналоговата фотография, можем да подлагаме на обективна оценка почти всичко: кой филм да използваме за конкретна цел, как да изследваме неговите качества, как да определяме експонацията си, ако нямаме (или пък имаме) светломер, как да изследваме причинителите на различни ефекти и дефекти по снимките ни, как да определяме начинът на проявяване и пр.
научният подход при работата със Солен печат

При работата ми с процеса Солен печат, установих потъмняване в най-светлите участъци на изображенията (т.нар. fogging или staining). Накратко казано, не успявах да постигна бялата база на хартията в рамките на изображението. Вероятно някои кописти и автори биха приели този факт и биха го класифицирали като “част от естетиката на процеса”. Аз обаче не се задоволих с резултата, макар иначе да го обожавам сам по себе си. Хората, запознати с работата ми, знаят за личните ми пристрастия към по-тъмни изображения, но това съвсем не изчерпва възможностите на техниката. Асоциацията ми за Соления печат е неговия изящен полутон и търпението в процеса на създаването, но не и занижения контраст. Моята хипотеза беше, че потъмняването не се дължи на процеса сам по себе си, а има конкретна причина, която се корени в моите действия по изработка. За целта се опитах да определя всички фактори, които имат отношение, причиняват това “замърсяване” на бялото. На научен език, те се наричат променливи. Реших да я установя експериментално, коя от променливите причинява този ефект, като повтарям стриктно целия процес от начало до край, правя корекции в една единствена променлива и сравнявам крайните резултати. Има логически методи, които позволяват да се изследват едновременно повече от една променлива, за да се пести време и енергия, нещо като да играеш на “Бикове и крави”. Аз предпочетох да отделя време на всяка по отделно, защото Соленият печат така или иначе е достатъчно комплексен. След няколко дни чудене, мислене и действане, достигнах – експериментално, така да се каже, до заключението, че потъмняването се дължи на използваната вода от водопровода. Остарялата водопроводна система на града, ръждивите тръби, а вероятно и други изненади вътре в тях от най-различни органично или неорганично естество, оказват своето влияние под формата на примеси във водата (да не се бърка с pH обаче), които реагират със сребърните соли в емулсията за Солен печат. Установих тази променлива като причинител на ефекта, чрез употребата единствено на дестилирана вода в процеса, а в последствие реших да инсталирам система за филтрация на водопроводната вода, която пък и се оказа добре-дошла за цялостната дейност на студиото.

  • Възпроизводимост: Научният подход ни позволява да постигаме възпроизводими резултати, да дефинираме променливите и да ги контролираме ефективно. Тази възпроизводимост е от ключово значение във всекидневната ни работа в RadLab Studio за постигане на качествени и консистентни резултати – от проявяването на филми до експериментална работа за усъвършенстване на познати и непознати фотографски техники.
научният подход при анализ на аналогова фотография

Бели „стичания“ в двата хоризонтала на кадъра белязаха голяма част от първите ми собственоръчно проявени филми. Виновник за този ефест е бромидът –  остатъчен продукт от процеса на реакцията, който повлича със себе си свежия проявител.  Систематичното обръщане на дозата се справи с този проблем, оставяйки място за него, само когато е желан.

  • Критичен анализ: Научният метод насърчава критичното мислене. Той помага на фотографите и изследователите да оценяват критично съществуващите твърдения или техники, като правят разлика между това, което е научно валидно, и това, което се основава на преди всичко анекдотични доказателства или лични предпочитания. Напълно несериозно намирам твърдението на The FINDlab (профил на организация за продажба и обработка на фото-материали в Instagram) в пост от 13.12.2024г, че за генерални цели се препоръчва недоекспонирането на HP5+ в рамките на ½ ~ 1 стоп. Мога само да гадая, колко от техните хиляди последователи се лишават сляпо от детайли в сенките на снимките си. Все пак е радостно, че няколко аналитични умове, коментират критично напътсвието под поста.
  • Установяване на стандарти: Чрез научния подход могат да се установяват стандарти във фотографията. През втората половина на 20-ти век например, проявяването с D-76 (1+1) се превръща в нещо като стандарт. Не ме разбирайте погрешно, съществуват множество проявители и D-76 далеч не е винаги най-подходящия, но бива използван за сравнителен анализ, благодарение на свойството му да произвежда изображения с добър баланс между острота, зърнистост и полутон на фотографията. Не малко филми са разработени или оптимизирани за работа с него. Стандартизацията и прецизният контрол могат също така да доведат до по-предвидими резултати в услуга на конкретна търсена естетика и визуален език; могат обаче и точно обратното – да ни провокират да експериментираме, като излизаме извън тях.

Интересен пример тук е проблемът с достоверността при дигитализирането (сканирането) на негативи за целите на споделянето в дигитална среда – популярна и добре известна на всеки от нас практика за нуждите на комуникацията. Има ли обаче стандарт за сканиране? Дали си даваме сметка за променливите (много от тях неконтролируеми), които определят визуалните характеристики на полученото дигиталното изображение? Използваме автоматичните настройки на скенера, който по свое собствено усмотрение (т.е. по заложен алгоритъм) определя контраста и гамата на материала или пък изключваме всички подобни настройки и сканираме негатива всъщност в позитив, който след това да “обърнем” ръчно? Позволяваме ли си да бутнем мъничко плъзгачите на контраста в процеса на сканиране? А всъщност и как можем да сме сигурни, че скенерът точно (т.е. праволинейно) рендерира всеки полутон в гамата от напълно черно да напълно бяло? И за капак, понеже това не стига, като добавим и факта, че устройствата, на които гледаме изображения са с различно цветопредаване и калибрация, то можем чисто и просто да се откажем от дигитализацията на аналогови изображения и да си легнем спокойно да спим. Това, разбира се е шега (макар и само наполовина) и моята цел тук далеч не е да обезкуража когото и да било или да възпрепятствам споделянето на информация и фотографии, а точно обратното – да подтикна към това да споделяме своят опит с ясната представа какво точно казваме, когато разпространяваме снимка и над нея пишем, че еди-кой-си-филм има “супер динамика”. Напълно е възможно това да е така, но пък “покажете ми негатива”, би заявил тук Никола Дюлгяров, а ние изглежда ще трябва да се съгласим и да му отдадем и на него правото, така че – покажете му негатива!

   “Разбирането на това, което се случва по време на експонацията, проявяването и копирането и как те могат да бъдат контролирани, за да се получи изображение по начина, по който е било ‘визуализирано‘ без много опити и грешки, е значително по-пряк път от годините безразборни опити и грешки, необходими без това разбиране.”

Ансел Адамс

Как да подхождаме научно:

  • Дефинирайте променливите – какво всъщност изследвате?
    Дори в конвенционалната аналогова фотография съществуват множество фактори, които определят характера на изображението още на етап негатив – видът филм, използваната експонация, изборът на проявител и концентрацията му, температура и агитация при проявяването. Ясното количествено и качествено определяне и разграничаване на тези променливи ни позволява да изследваме как всяка от тях, взета сама по себе си може да повлияе на естетиката на кадъра. Ако променливите не са ясно определени и разграничени едни от други, резултатите губят своята обективност и не могат да бъдат повторени или използвани за сравнителен анализ. Направете си експеримент – изберете си филм и снимайте само с него известно време в множество ситуации. Открийте какви са възможностите и лимитите му, при какви условия работи в услуга на вашата художественост и кога ви ограничава.
  • Документирайте ВСИЧКО, последователно и систематично
    Без значение дали записвате или фотографирате процесът си на работа, научният подход изисква подробно документиране. Придържайки се към постоянна методология. Така повишавате възможността за възпроизводимост на резултата и предотвратявате формирането на грешни заключения, поради допусната непоследователност. Усещането,  когато открия, че съм снимал на черно-бял филм, вместо на цветен е безценно. Може да се сравни само с моментите, когато филм изобщо липсва. И макар при 35-милиметровите апарати шанса за подобни грешки да е значително по-малък, парче хартиено тиксо на гърба на камерата с информация за филма, никога не пречи. Във вълнението си покрай работния процес, е възможно да пропуснем нещо важно, което да се окаже основна променлива или даже да бъде ключ към загадката, която ни вълнува. Затова отбелязвайте своите впечатления, разсъждения и идеи.
  • Мислете, предполагайте, експериментирайте и измервайте
    За да се потвърди или опровергаe твърдение, извършвайте измерими и възпроизводими тестове. Това изисква провеждане на експерименти при строго контролираниусловия, като си поставяте ясна и конкретна цел. В противен случай рискувате да се сдобиете със “замърсени” данни…или пък с никакви.“А” винаги води до “В”(потвърждение), “А” никога не води до “В” (опровержение), “А” води до “В”, в случай на “С” (изключение). Опитайте се да изведете логично получения резултат и да определите дали той потвърждава или отхвърля хипотезата. Или би могъл да е по-скоро изключение от общия случай? Ако докажете хипотезата си – ще спите спокойно, ако не – заместете я с нова и започнете от начало. Експериментите намират широко приложение навсякъде във фотографията: употребата на ръчни настройки на апарата, експонация с различно от номиналното ISO, избор на f-число в изработката на пинхол, проверката на “оставащия живот” на фиксажа и пр.
  • Анализ и оценка – сравнявайте рационално резултатите
    Важно е резултатите да бъдат сравнени и то по рационален и критичен начин, за да се определи, на кой фактор конкретно се дължи даден наблюдаван ефект или да се сравни ефективността на отделните фактори. Например употребата на зелен филтър в комбинация с Kodak TriX 400, доведе ли до желаната разработка в тъмните участъци на ботаническата градина в сравнение с кадрите, заснети без филтър?
    Фотографията разполага също с множество комплексни методи за сравнителен анализ, например сенситометрията и денситометрията. Те определят съответно ISO стойността на филмите и плътността на негативите, а благодарение на тях се изчислява гамата или контрастният индекс (CI), с които можем да сравним контрастите на различните филми или негативни изображения.

Анализ на динамичния обхват на отпечатък, с помощта на денситометър.

  • Споподеляйте наблюденията си
    Споделянето на резултати, както е добре известно, може да бъде повод за художествено вдъхновение. От друга страна обаче истинският научен подход включва обсъждане и проверка на тези резултати. Споделените впечатления и предположения позволяват на останалите да потвърдят, оспорят или усъвършенстват различни похвати и техники във фотографията. А този процес от своя страна значително спомага за развитието на фотографската общност, особено в среда с оскъдна литература на български език.

   Ето накрая и един въпрос, при който може да приложете прочетеното до тук: Употребата на баня с кислородна вода в процеса на проявяване, променя ли контраста на крайното цианотипско изображение?

За аналоговата литература и други демони

Вече обърнах внимание на рисковете, които носи виртуалната среда като източник на информация. Все пак и днес се намира изключително качествено съдържание в платформи като unblinkingeye.com, alternativephotography.com, персонални блогове и платформи като photrio.com и photo.net. Форумите, като средище на безброй хора и мнения, в комбинация с липсата на редакционен екип, носят известна опасност с качеството, но да не забравяме, че някога именно те бяха единствената възможност (особено за човек в малък провинциален град като мен) да стигнем до някаква полезна информация и да се свържем с останалия свят.

Разбира се в България, добре, най-вече – в – София, съществуват и учебни заведения, които дават възможност за академично изучаване на аналогова фотография и разполагат с база, възможности, ресурси, техники и т.н. и те би следвало да бъдат ангажирани в тази посока. Предполага се, освен това, че там се преподава знание (а не се разказват спомени от  младостта) и то по качествен начин. Добро впечатление прави АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“, гр. Пловдив, където като че ли съществува ясно дефинирана политика за обучение по аналогова фотография. Личното ми мнение обаче е, че реалната ефективност на всички тези институции спрямо студентите, които се обучават в тях, зависи по-скоро от ерудицията и личната инициатива на отделните преподаватели. Вече все по-често се срещат и алтернативни форми на обучение под формата на специализирани практически курсове и работилници. Самият аз съм присъствал на такива основно в ролята на преподавател и поради това, изглежда, ще се наложи да пропусна тук коментарите и впечатленията си.

Бих желал да обърна обаче малко повече внимание на литературата за аналогова фотография, тъй като се предполага, че тя би следвало да е малко по-достъпен източник. Особено приятно впечатление ми направи статия, на която попаднах случайно, докато се ровех из сп. “Фотобюлетин”. Текстът е със заглавие “Родинал в различни концентрации”, публикуван в брой 2/2011, а в него авторът Ивайло Филипов се вживява като Директор на водопад и по опитен начин изследва визуалните промени върху черно-бели негативи в размер 4×5’’, които се дължат на различни концентрации проявяващото вещество. “Фотобюлетин” е българско списание за фотография – един проблясък на качествено съдържание от близкото минало, който за съжаление прекрати своето съществуване през 2016 г. Издателите с подпис В.А.З.А., представят български и чуждестранни фотографи, критически и исторически текстове, информация за фотографски процеси, ревюта на фотографска техника.

За да бъде класифициран един текст като научен, обикновено е плод на екипна работа и освен автор си има технически консултанти, редактори и рецензенти, често бива издаван от академични или специализирани издателства. За жалост към днешна дата обемът нова литература, която представя работата с аналогови фотографски материали е доста оскъден. А на български език в частност този обем клони към нулата. Основен проблем с наличните по-стари издания е, че част от информацията вече не е адекватна по отношение на днешните аналогови фотографски материали и процеси. Пример за подобен случай са фиксажите. Често описваните в по-старата литература рецепти и начини на употреба се отнасят преди всичко до киселия фиксаж. Този вид фиксаж обаче не е най-удачният вариант за обработка на модерните фотографски филми (The Film Developing Cookbook, стр. 105, Bill Troop), особено при филмите с табуларна структура на зърното (сериите Ilford Delta, Kodak T-Max, Fujifilm Neopan и пр.) Причината е, че тези емулсии съдържат сребърни халогениди на йод (AgI), които реагират по-трудно с натриевия тиосулфат в киселите фиксажи и това може до доведе до непълно фиксиране, потъмняване на негатива и загуба на контраст с времето.

Ето все пак една селекция от издания, които намирам за полезни или любопитни:

  • Фотографска химия, Владислав Киперов, ДИ “Техника”(1978) – дава подробно описание на основни химически процеси, протичащи при работата с аналогови материали
  • Фотографски рецептурен справочник, Владислав Киперов, ДИ “Техника”(1983) – полезен справочник с рецепти за фотографски реактиви, както на чуждестранни производители, така и български разработки.
  • Практическо ръководство по фотография, Т. К. Апостолов, печатница “Факел”(1923) -“кратки обяснения почти по всички [за времето си] копирни процеси” – не бих могъл да опиша книгата по-добре от автора. Изключително симпатично четиво – едно от първите български издания за фотография. Описаните материали любопитно илюстрират фотографската реалност в началото на 20-ти век. Книгата съдържа ценна информация за благородни процеси като Бром масло, Гума бихромат, Калитипия и Платинотипия. Имайте предвид, че е написана, според Правописната реформа от 1921 г. и преди тази от 1946 г.
  • Практическо ръководство по фотография, Е. А. Йофис, ДИ “Медицина и физкултура”(1958), превод И. Караджов – описва основна терминология, процеси и допустими грешки при работата с аналогови фотографски материали
  • Да фотографираме без грешка, Курт Фритче, ДИ “Техника” (1979), превод Панайот Бърнев – справочна книга, която обхваща процеса на снимане, проявяване на негатива и копирането на позитив. Подредена е по азбучен ред и позволява лесно да намирате информация за конкретен процес, явление или проблем.
  • The Film Developing Cookbook, Second Edition, Bill Troop, Steve Anchell, The Focal Press (2020) – разглежда филмовите емулсии и реактиви за тяхната обработка. Много приятно четиво, написано на изключително достъпен език. Това е една от малкото книги, която продължава да се допълва с нова информация и да се преиздава и днес.
  • The Book of Alternative Photographic Processes, Third Edition, Christopher James, Cengage Learning (2017) – най-цялостното практическо ръководство за благородни фотографски процеси, на което съм попадал.
  • Controls in Black–And–White Photography, Richard J. Henry, Focal Press (1986) – Хенри описва особено изчерпателно основни термини в лабораторната работа, своите наблюдения в проявяването на негативи и копирането на позитивни изображения, както и условията, в които работи. Акцентът му е върху научната достоверност. Езикът е една идея по-технически, но не се плашете, Хенри ще ви разясни всеки един термин и явление.
   А най-накрая: “Трябва да се вземат нещата присърце. Това е едно умение, за което формалният традиционен научен метод не може да каже нищо.”
Робърт М. Пърсиг

В стремежа си да разгранича фактите на обективни и персонални (или субективни), е възможно и аз да съм антагонизирал част от читателите. Но как подбираме фактите, пита Поанкаре? Това, към което трябва да се стремим е разкриване на дълбинните сходства и на хармонията, която е налице в привидното разнообразие. Дали научният подход притежава качествата, да бъде част от този процес или по-скоро възпрепятства художествените ни умения? Кой да знае и кой да каже, но все пак, ако сега четете тези редове, то по всяка вероятност гледаме в една и съща посока.