Миналата седмица получих интересно запитване, в което авторът споделяше въпрос как да фиксира своите филми, за да получава „напълно прозрачна емулсия“ при употребата на фотографски фиксаж. За да конкретизира въпроса си, ми изпрати снимка на проявен филм ADOX HR-50 film. В хода на разговора стана ясно, че въпросът всъщност е свързан с постигането на по-ниска плътност в междукадровото пространство на негатива. Това ме накара да се замисля, че темата заслужава по-структурирано разглеждане.
Плътности на филмовата основа
Фотографският филм се състои от няколко физически слоя, всеки от които има специфична функция в процеса на формиране на негативното изображение. Конкретно по поставения въпрос — плътността в междукадровото пространство е преди всичко функция на подложката (базата) и проявянето, а не на работата с фиксаж, при условие че филмът е обработен целесъобразно.
Плътностите в междукадровото пространство ни дават информация за това колко ефективно сме фиксирали фотографски филм. При нормално функциониращ фотоапарат там не попада светлина, тъй като в тези зони няма експонация. Ако такава се наблюдава, причината обикновено е механичен проблем — износени уплътнения, пукнатина в корпуса или друг пробив на светлина. Следователно при проявяване в тази зона не се образува металическо сребро. След адекватно фиксиране там се достига максималната прозрачност— или в денситометрични термини минималната плътност на материала.
Минималната плътност съдържа информация за две важни характеристики:
- Плътност на подложката (базата): Всеки фотографски филм използва физическа основа, върху която се нанася светлочувствителната емулсия. В исторически план това е била целулоза, днес най-често се използва полиестер. Независимо от стремежа към прозрачност, този материал има собствена оптична плътност, която зависи от конкретния производител и модел на филм.
- Воал: филмите притежават физически и химически воал — базова плътност, характерна за емулсията. Воалът зависи от възрастта на филма, условията на съхранение, проявяването и методиката на работа. Различните проявители могат да произведат различни базови воали при един и същ филм. Воалът може съществено да се увеличи при стареене, неправилно съхранение или експозиция на рентгенови лъчи, например при летищни скенери.
Сумата от оптическата плътност на подложката и базовия воал формира минималната плътност на материала. Чесно по-високата минимална плътност на негатива може да е причина за понижен контраст на образа или загуба на детайли в сенките, но това не е задължително. Добрата новина е, че минималната плътност на филма е измерима величина и в общия случай, стига да е равномерна, тя не следва да се възприема като недостатък на изображението, дори когато е по-висока.
Денситометърът е устройство, което използваме за измерване и анализ на оптичната плътност в различни области на фотографски негатив.
Ilford HP5+ (120) @ Studional (1+30) оптичната плътност на базата и воала = 0.18
Каква е връзката между минималната плътност и режим на фиксиране
Най-ясната и опростена формулировка, на която съм попадал по въпроса фиксирането като процес, е тази на Стив Анчел:
“Целта на фиксажа е да разтвори и отстрани непроявените сребърни халогениди от емулсията, оставяйки единствено металическото сребърно изображение.”
Това е стабилен физикохимичен механизъм. Ако фиксирането е непълно и в емулсията останат остатъчни сребърни соли, с времето те могат да претърпят редукция. Визуално това се проявява като потъмняване, пожълтяване, образуване на сребърен сулфид, загуба на контраст и архивна нестабилност.
Важно е да се подчертае: фиксажът не „избелва“ базата и не намалява нейната собствена плътност. Той отстранява единствено непроявените халогениди. Ако филмът е фиксиран адекватно, минималната плътност на негатива остава функция на самия материал.
За прозрачността като очакване
В отговор на първоначалния въпрос — преди всичко трябва да фиксираме адекватно филмите си. Но дори при изрядно фиксиране достигаме определен предел на химическата реакция, осъществявана от тиосулфатите във фикса. От този момент нататък минималната плътност остава характеристика на конкретния филмов материал.
Следователно „по-прозрачната“ подложка не е резултат от по-дълго или по-активно фиксиране, а от особеностите на самия филм и от контрола върху процеса. Ние можем да се стремим единствено към минималната плътност, която е изначално присъща за съответния материал.
При моите денситометрични измервания Rollei RPX 25 показва по-ниска минимална плътност от Kodak Tri-X 400 при аналогични условия на обработка. Разликата е измерима, повторяема и е видима дори с просто око.
Неравномерното оцветяване (потъмняване) с течение на времето може да бъде причинено от непълно фиксиране.
Оттук естествено следват няколко въпроса, ако целта ни е ефективно да фиксираме филмите си: как определяме минимално време за фиксиране, как изчисляваме изтощаването на фиксиращия разтвор и как определяме неговия капацитет.
Минимално време за обработка с фиксаж
Без значение дали работим с традиционен хипо-фиксаж, бърз алкален фиксаж — приготвен от нас или фабрично произведен — процесът на фиксиране изисква минимално време за преобразуване на остатъчните в емулсията сребърни соли в сребърно-тиосулфатни комплекси, които са водоразтворими и могат да бъдат отстранени при измиването при измиването на филма. Активният компонент във фиксиращите разтвори обикновено е натриев тиосулфат (класически „хипо“) или амониев тиосулфат (при бързите фиксажи).
Механизмът протича по следния начин:
- тиосулфатните йони се свързват със сребърните халогениди (AgBr, AgCl, AgI и др.)
- образуват се разтворими сребърно-тиосулфатни комплекси
- тези комплекси дифузират извън желатиновия слой на фотографски филм
- в емулсията остава единствено металическото сребро
Това е реакция на комплексообразуване, а не редукция. За да протече крайният дифузионен процес, е необходимо определено време. Това е и минималното базово време за фиксиране на филма. То може да бъде лесно засечено и изчислено, независимо с какъв тип фиксаж работим.
Определяне на първоначално време за изчистване (ICT)
- Пригответе работния разтвор фиксаж при препоръчителната температура, според указанията на производителя.
- Потопете в него част от непроявен филм — може да използвате лидера (езичето) на необработен черно-бял филм.
- Засечете времето от момента на потапяне до момента, в който емулсията стане максимално прозрачна и престане да се променя.
- Отчетеното време е т.нар. първоначално време за изчистване (initial clearing time или ICT).
- Минималното време за ефективно фиксиране е ICT × 2.
Например в RadLab Studio използвам неутрализиран бърз фиксаж, при който измервам ICT = 90 секунди при 20°C. Следователно минималното време за фиксиране с този разтвор е 90 × 2 = 180 секунди (3 минути) при 20°C.
Аз добавям още 25% време и фиксирам в продължение на 4 минути, за да съм сигурен, че в емулсията не остават остатъчни сребърни соли.
Изтощаване на работния фиксаж
С всеки фиксиран филм в хода на работа, работният разтвор фиксаж постепенно се изтощава. Поради това след определен брой обработени филми при конкретен обем разтвор (например 1 литър) е необходимо да отчитаме неговото състояние.
Проверката се извършва по същата методика — чрез измерване на времето за изчистване.
Ако се наблюдава удължаване на вреемето за изчистване (clearing time или CT), минималното време за фиксиране на филма трябва да бъде преизчислено.
Например, ако с дадения разтвор са фиксирани 5 филма и преди шестия засечем, че CT се е увеличило от 90 секунди на 120 секунди, това означава, че минималното време за фиксиране вече е нарастнало до 120 × 2 = 240 секунди (4 минути).
Капацитет на работния фиксаж
След като работният разтвор постепенно се изтощава, логично е да предположим, че след определен брой филми той ще достигне момент, в който оставащият тиосулфат в състава му няма да може ефективно да преобразува сребърните соли в емулсията. Това създава риск от остатъчни сребърни соли и от дългосрочна нестабилност на изображението.
Можем да определим кога разтворът достига своя капацитет за ефективно фиксиране на светлочувствителния материал, отново чрез измерване на времето за изчистване.
В момента, в който времето за изчистване (CT) нарасне двойно спрямо първоначално измереното време за изчистване (ICT), можем да заключим, че фиксажът е изтощен. Този подход е описван често във фотографската литература и е прагът на безопасност, който следвам в собствената си практика.
Тоест ако първоначалното ICT е било 90 секунди, а след фиксиране на 10 филма CT достигне 180 секунди, приемам, че разтворът е достигнал своя работен предел и приготвям нов фиксаж.
Тук е мястото да отбележим няколко често срещани частни случая:
- Ако работният разтвор е с по-голям обем — например 2 или 5 литра — нормално е да очакваме, че той ще се изтощава по-бавно и ще позволи фиксиране на по-голям брой филми.
- Както споменах по-горе, макар в научната литература минималното време за фиксиране обикновено да се приема за два двойно на времето за изчистване, аз добавям още около 25% време, с цел подсигуряване на стабилен и устойчив резултат във времето.
- При равни други условия различнитефотографски филми могат да изискват различно минимално ефективно време за фиксиране. Например съвременните табуларни емулсии като Ilford Delta или Kodak T-Max обикновено изискват по-дълги времена, основно заради по-високото съдържание на сребърен йодид в емулсията.
- На практика няма как да „префиксираме“ един негатив. Затова винаги се стремим да достигнем минималното време за фиксиране, за да сме сигурни, че всички сребърни соли са преобразувани. По-дългият престой на материала във фиксаж не е фатален, но прекалено продължителното излагане на действието на тиосулфатите може да има неблагоприятен ефект върху негатива във времето.
Проследяването на количеството проявени филми винаги е полезно. В моя случай използвам един литър работен фиксаж за 15 ролки филм. Първите пет филма фиксирам за 5 минути, следващите пет за 7 минути и последните пет за 9 минути, след което приготвям нов фиксаж.
Вместо заключение
Ще отбележа само, че фиксирането не е краят на процеса на обработка на светлочувствителни фотографски материали. След него следват режимите на измиване — тема, на която ще се спрем по-обстайно в бъдеще.
А вие имате ли въпроси или наблюдения от собствената си фотографска практика, на които бихте искали да обърнем повече внимание? Споделете ги в коментарите.
Оставете коментар