Фестивалът започна тихо – с отворени врати в RadLab. Винаги е щастливо усещането да посрещнем отново хора, които вече са ни гостували на предишни събития. Няма как да не ни радва и факта, че повечето лица бяха нови. Студиото се превърна в първата спирка за всички участници – мястото, където се чекираш, ориентираш, оставяш принтовете си за print swap bazar-a или просто сядаш с кафе и книга.

Още от първия ден пространството започна да диша в своя ритъм – като малка екосистема. Книгите от библиотеката сменяха ръце, разменяха се и кадри, любопитни погледи надничаха в лабораторията. Print Swap Bazar беше едновременно игра и изповед. Всеки принт разказваше различна история, но всички заедно създадоха усещане за общност. Подписите, използваните фотографски техники, опаковките – дори най-дребният жест носеше човешко присъствие.

Това първо струпване зададе духа на фестивала – границата между участник и зрител се разми. Без сцена и публика, без официално начало. Само срещи, разговори и бавно преминаване към следващите събития.

По време на отворените врати, започна и първият етап на работилницата Town of Abidance. Всеки участник, дошъл да се чекира за фестивала, беше заснет на филм в своеобразен портрет на присъствието. В този процес заснемането се превърна в общо преживяване: често сниманите започваха да снимат останалите, а ролите се разменяха непрекъснато. Ментори в работилницата бяха Никола Дюлгяров, Стефан Иванов и Ерол Керим, които се погрижиха и за проявяването на филмите в лабораторията.

Паралелно с това, в RadLab Residency в Център „Кристо и Жан-Клод“ протичаше вторият етап на работилницата, в който подготвихме основите за бъдещата инсталация – отливахме втечнена сребърно-желатинова емулсия върху теракотени плочки. В третия етап на работилницата бяха аналогово отпечатани сенките на всички тези очи, който оформиха серия от фотографски обекти. Последната фаза изведе процеса извън лабораторията, извън студиото – в градската среда. Там намери своето място и инсталацията „Очите на улица Шипка“ – колективен жест и следа от общото преживяване, в което намесата е не само на улицата, но и в разбиранията ни за фотографията.

Умишлено въведено ограничение беше, че всеки участник можеше да се включи само в един етап от работилниците. Крайният резултат се оформи като творба, съставена от различни индивидуални фокуси, а самото инсталиране придоби измерение на групов жест – интроспективният поглед на всеки участник се проектира и среща общото градско пространство.

Друг акцент в творческата ни програмата беше работилницата „Обратимо проявяване“ и целта й беше да визуализира класически и все пак малко чудноват цикъл на аналогово фотографиране. Снимаxме с голямоформатна мехова камера, след което преминахме през целия процес на проявяване, който беше неразривно свързан с принтмейкинга, тъй като негативът се превръща в своеобразен отпечатък. Тук обаче имаше и друг трик – в ролята на негатив влезе светлочувствителна фотохартия, която проявихме по алтернативен начин, за да превърнем директно изображението в позитивна снимка.

Фестивалът постави особено внимание върху живия разговор – за фотографията, за думите около нея, за индивидуалните ѝ влияния и смисъла на споделянето. Три дискусии и едно портфолио ревю оформиха сърцевината на този диалогичен пласт от програмата.

„Фотографията, която ни изгради“ събра визуалните артисти Ирен Крумова, Олга Господинова и Драган Горанов в разговор за изображенията, оставили отпечатък върху тяхното виждане и отношение към медията. Беседата не търсеше критическа строгост, а следваше нишката на личното вдъхновение и трансформацията. През споделените примери се открои колко индивидуално, но и колко общо е усещането за визуална памет — онези фотографии, които несъзнателно изграждат естетиката ни като автори и зрители.

В епохата на „харесванията“ и скоростното скролване, имаме нужда да върнем живия критически поглед. С форматът Portfolio Review пренесохме фокуса върху показването на авторска фотография и получаване на обратна връзка. Без жури, без йерархия, а наградите бяха от едно друго естество. Освен самите фотографии, обсъждахме и начина, по който се представят — структурата на портфолиото, подбора на работите, способността на автора да комуникира идеята си ясно и въвличащо. Portfolio Review се превърна в малка лаборатория за саморефлексия.

Един от основните ни стремежи е да даваме глас на млади автори – а фотокнигата е един от най-силните форми на личен почерк. Тя представя разказ без компромиси – извън галерийните ограничения и отвъд дигиталния шум, като същевременно отваря поле за експеримент и игра с форма и техника.
Виктор Колев е от новото поколение независими фотографи, неподвластни на трендове и празни словесни съчетания. В рамките на фестивала представихме фотокнигата In Those Distant Days – авторски проект, резултат от срещата между Виктор и RadLab Studio. Фотографията му е тиха, точно като неговия характер – твори и съществува в несмутима собствена динамика. В книгата In Those Distant Days няма случайност, а внимателно обмислени решения. Тялото е продуцирано и отпечатано в RadLab, с ръчно изработени корици от Ирена Николова. Макар първото издание да е в лимитирана серия от 9 броя, все още можете да я притежавате, като се свържете с нас или с Вико.

Следващите страници, които разгърнахме бяха тези на сп. „Obscura“ , чиито брой#2 беше представен от самия екип на медията. Срещата постави акцент върху текста във фотографията – като необходима част от визуалния изказ, не като негов придатък. Разговорът в Център „Кристо и Жан-Клод“ се движеше около процесите на писане на интервю, критически и кураторски текст, но и около по-фините връзки между визуален и словесен език. Стефани Стоева наблегна на функциите на текста – жив материал, с прозрачни мистерии, способен да разширява и усложнява възприятието на изображението.

Изключително благодарни сме на авторите, които се отзоваха на поканата ни и изложиха работите си в RadLab – трима артисти, чиито серии говорят на езика на самотата, всяка със събствения си глас. Още по-специален за нас е фактът ,че две от изложбите – „За блуждаенето“ и „Амин“ – бяха аналогово отпечатани в лабораторията на RadLab от Ивича, а доверието да ни поверят негативите си значи много за нас. С някои от тези образи сме израствали през годините и е особена радост да ги видим оживели по стените на студиото.  Можете да притихнете пред тях в пространствата на RadLab до края на октомври 2025. А може би и след това, кой знае.